Мариана Пенчева: „От даването на шанс зависи бъдещето“
Много пъти сме ви разказвали за удивителната Мариана Пенчева и децата, които отглежда като техен попечител. Заслужава си, обаче, да вникнем и по-надълбоко.
Как човек успява да се грижи за 12 деца на различни възрасти?
Какво я прави личността, която е, какво я е насочило към нейната мисия? И как една жена , изпълнена с обич и съпричастност успява да излезе от всички познати рамки на „приемен родител“, „ментор“ или „осиновител“ и да създаде една изцяло нова категория в това как да помагаш на останалите. Нейната собствена.
По образование Мариана Пенчева е философ и психолог. Това, казва тя, ѝ помага да гледа на децата не само как да бъдат нахранени, облечени и изпратени на училище, а като на личности със свой вътрешен свят, страхове, мечти и потенциал. Философията я учи да търси смисъла зад всяка човешка съдба, а психологията да разбира защо едно дете се държи така, както се държи. После идва работата ѝ като учител в училище с пансион, където среща деца, които имат нужда не само от образование, а от сигурност, постоянство и човек, който няма да се откаже от тях. Там разбира нещо изключително важно, а именно, че
истинската грижа означава всекидневно присъствие.
Когато училището затваря, за нея това е шок, защото децата ще преживеят отново в живота си загуба на място, хора, навици и сигурност. А тя вече ги познава, знае историите им. „Не мога просто да затворя вратата и да кажа: дотук беше моята работа“, казва Мариана. Те вече не са ученици от пансиона , а деца, с които е свързана, и които имат нужда от продължение, а не от поредната раздяла. Тогава си казва, че ако може да направи нещо, трябва да го направи, защото е човешки правилното.
Разбира се, има хора, които я разубеждават.
Казват ѝ, че отговорността е прекалено голяма, че няма да издържи, и до голяма степен са прави, защото това наистина е огромна отговорност. Семейството ѝ обаче я подкрепя. А сила ѝ дават самите деца. „Когато едно дете те погледне с доверие, когато разбираш, че за него ти си опора, нямаш право лесно да се откажеш“, казва тя. Увереност ѝ дава и вярата, че човек не трябва да прави всичко наведнъж, а само следващата правилна крачка.
Един обикновен ден в нейната къща започва много рано. Първото нещо сутрин е организацията – кой е на училище, кой на лекции, кой има нужда от закуска, дрехи, документи, лекарства или просто от няколко спокойни думи. В дом с много деца няма „тиха сутрин“ в обичайния смисъл; има движение, бързане, разговори, понякога смях. През деня се редят задачите: училище, институции, лекари, пазаруване, сметки, ремонти, разговори с учители. А вечерта домът оживява по друг начин:
с вечеря, с разговори, със споделяне кой какво е преживял.
Трудните моменти за нея са преди всичко онези, които опират до здравето на някое дете. Всичко останало, казва тя, се решава по-лесно. А моментите, в които си казва „точно затова го правя“, не са големите и тържествените, а почти незабележимите: когато някое дете постигне малка победа, когато някой издържи изпит. „Благодарна съм всеки ден за всичко, което ни се случва – и добро, и лошо“, казва Мариана, защото за нея благодарността е голяма сила.
Тя прави ясна разлика между отглеждане и даване на шанс.
Отглеждането е да осигуриш храна, дрехи, покрив, училище, ред и това е необходимо и важно. Но даването на шанс е нещо повече: да видиш в детето човек, който може да стане повече от обстоятелствата, от които идва, да не го определяш по миналото му, да му дадеш възможност да учи, да греши, да се поправя, да мечтае, да избира. „Отглеждането поддържа живота. От даването на шанс зависи бъдещето“, казва тя.
Мариана признава, че някога е била по-идеалистична и по-импулсивна, вярваща, че с много любов и усилия можеш да направиш света по-добър. Сега е реалист, но не мисли, че е изгубила вярата си, по-скоро тя е станала по-дълбока. Научила се е да бъде по-търпелива, по-смирена, но и по-силна.
Днес децата са възпитани, все още мечтатели, винаги работливи.
Това, което ги отличава, е че всеки ден помагат, включително на непознати. Неотдавна едно от момчетата, докато води малките на училище, спира и сменя гумата на непозната жена, останала в безизходица на пътя и това е само един от многото примери. Заедно, децата се чувстват прекрасно: помагат си, обичат се, споделят, имат подкрепа един от друг, и това, споделя Мариана, е най-важното.
Мечтата ѝ за тях е да станат добри и достойни хора.
За себе си мечтае да продължава да помага и да се раздава, мечтае за къща с градина и за свое училище. Големи мечти, но не невъзможни. Това, което й се иска тези деца да запомнят за цял живот, е че винаги има смисъл да продължиш и че домът е място, където някой вярва в теб, дори когато ти самият не можеш, или както тя самата им казва: „Вие не сте сами и можете повече, отколкото си мислите.“
Грижата на Мариана отдавна е надхвърлила прага на собствения ѝ дом. Опита и наблюденията си тя пренася и върху страниците на книга , сборникът „Деца“, в който 19 разказа поставят децата в главната роля. Това не са обикновени истории за детството, а за моментите, в които човек пораства по-бързо, отколкото трябва. Макар книгата да е художествена литература, за Мариана като психолог е било важно не само да покаже проблемите, а да даде глас на онова, което често остава неизказано. „Понякога всички ние правим най-доброто, което можем, но не винаги разбираме какво стои зад поведението на детето. Виждаме реакцията, но не и причината. А може би най-важният въпрос е: успяваме ли да чуем децата?“, казва тя.
Писана в продължение на три години, „Деца“ носи силно социално послание и е посветена на тях, за да знаят, че не са сами. Идеята ѝ не е да дава готови отговори, а да провокира размисъл и разговор.
Следващото представяне на книгата е във Варна на 30 юни от 18:30 ч. в Концертната зала на БНР.
Много хора помагат на Мариана в нейната благородна мисия. Фондация „ С усмивка напред“ също е винаги неотлъчно до нея и децата. В следваща статия ще ви разкажем какви предизвикателства са успели да преодолеят досега с различна подкрепа , за какво имат нужда от нея в момента и